Историята на микрофони и артефакти от архивите на Shure
Дата на публикуване: 14 May
Историята на микрофони и артефакти от архивите на Shure
Има хиляди съкровища, от които можете да избирате в архивите на Shure и всяко има своя история. В тази поредица местният историк на Shure МАЙКЪЛ ПЕТЕРСЕН обсъжда някои от любимите си от колекцията.
Историята на въглеродните микрофони датира от 19 век. Англичанин на име Дейвид Едуард Хюз произвежда един от първите въглеродни микрофони през 1870-те. Докато Томас Едисън и Емил Берлинер се бореха за патентни права за усъвършенстване на дизайна по едно и също време, Хюз има склонност да даде главата като изобретател на технологията за въглеродни микрофони. Може би по-алтруистичен от Едисон и Берлинер, Хюз никога не е търсил патент, предпочитайки да сподели технологията със света. Другият принос на Хюз? Измисляне на думата „микрофон“.
Историята на въглеродните микрофони датира от 19 век. Англичанин на име Дейвид Едуард Хюз произвежда един от първите въглеродни микрофони през 1870-те. Докато Томас Едисън и Емил Берлинер се бореха за патентни права за усъвършенстване на дизайна по едно и също време, Хюз има склонност да даде главата като изобретател на технологията за въглеродни микрофони. Може би по-алтруистичен от Едисон и Берлинер, Хюз никога не е търсил патент, предпочитайки да сподели технологията със света. Другият принос на Хюз? Измисляне на думата „микрофон“.
През 1877 г. Александър Греъм Бел търси начин да подобри звука на наскоро патентования си телефон. Според легендата Греъм е купил правата върху карбоновия микрофон на Berliner за 50 000 долара. Карбоновите микрофони замениха микрофона на Bell на течна основа и бяха опора в телефонията през следващите 100 години.
Принципът на работа
Всички картриджи за микрофон - независимо от типа - са преобразуватели, които преобразуват звуковите вълни в електрическа енергия. За да разберете как работят въглеродните микрофони, ето откъс от „Микрофони, обяснени за начинаещи“, статия, публикувана в броя на списание „Radio-Craft“ от август 1938 г .:
Въглеродният микрофон зависи от работата си от променливото съпротивление на въглеродния елемент, когато е подложен на променливо налягане. Обичайната подредба на този тип устройство, за най-добра точност, се състои от два въглеродни бутона, единият от двете страни на диафрагмата. Тази метална диафрагма - в правилно изграден въглероден микрофон - е опъната и амортизирана с въздух, така че ефектите от авторезонансните вибрации са незначителни, като дават сравнително еднакъв изход на всички обикновени аудио честоти.
Просто казано, гранулите от антрацитни въглища (въглерод) се съдържат в малка полусфера, покрита с тънка метална диафрагма. Външното захранване се прилага за генериране на токов поток през микрофона. Звуковите вълни удрят диафрагмата на микрофона, което я кара да вибрира, упражнявайки различно налягане върху въглеродните гранули. Тези различни нива на налягане се превръщат в различни нива на съпротивление, което от своя страна променя електрическия ток, преминаващ през микрофона. Това е проста концепция, водеща до здрав и надежден, макар и донякъде шумен микрофон.
Shure и Carbon Mics
Нахлуването на Shure във въглеродни микрофони датира от 1929 г., когато братята Shure, разположени тогава на 335 West Madison Street в Чикаго, започват да се трансформират от компания за комплекти за радио AM комплекти в ексклузивен дистрибутор на Ellis Electrical Laboratories. През 1932 г. бизнес отношенията се влошиха между г-н SHURE, тогава млад мъж, и г-н Ellis, значително по-възрастен. Shure започва да произвежда свои собствени въглеродни микрофони по-късно същата година. До края на десетилетието Shure предлага четири допълнителни типа микрофони - кристал, кондензатор, лента и динамична намотка.
Основните приложения за въглеродните микрофони бяха публично обръщение, излъчване, военни операции и телефония. Здравите микрофони предлагат високо ниво на производителност и тяхната проста конструкция ги прави сравнително евтини за производство. Въпреки това фоновото съскане и от време на време пукане, ограничената честотна характеристика и необходимостта от захранване накараха карбоновите микрофони да станат жертва на по-добри решения. Те бяха широко използвани през Втората световна война и въпреки технологичния напредък, въглеродните микрофони бяха използвани в телефоните до 70-те и 80-те години. Всъщност Shure предлага Модел 104C - все още използван днес в комуникационните системи за офшорни платформи и приложения за добив - още през второто десетилетие на този век.
Въглеродни микрофони в архивите на Shure
Тъй като Shure произвежда въглеродни микрофони в продължение на повече от 80 години, в архива на Shure има десетки артефакти - микрофони и части за микрофона. Ето няколко любими:
T30-V (Throat Mic)
Микрофони като този (наричани още ларингофони) са били широко използвани от пилотите поради оглушителния шум във военните самолети от Втората световна война. Въглеродните преобразуватели, разположени от двете страни на гърлото на потребителя, преобразуват вибрациите на гласовата кутия в електрическа енергия. Придружаващият лист с инструкции (с надпис RESTRICTED) предупреждава потребителя, че „информацията, съдържаща се в ограничени документи и съществените характеристики на ограничен материал, няма да бъде съобщена на обществеността или на пресата, но може да бъде предоставена на всяко известно лице в услугата на САЩ и на лица с несъмнена лоялност и дискретност, които си сътрудничат в държавната работа. " Понастоящем подобни устройства се използват от бийт-бокс изпълнителите за създаване на ударни звуци.
Model 5B
Един от първите микрофони, произведени от Shure, карбоновият микрофон Model 5 дебютира през 1933 г. и е проектиран за използване в системи за публично обръщение. Каталогът на Shure от 1936 г. рекламира неговия „атрактивен модерен дизайн“ и хромирано покритие. Микрофоните от модел 5 разполагат с куки Quickway, които улесняват окачването на микрофона в пръстена. Пръстенът и куката (патент на САЩ 100,928) са проектирани от S. N. Shure. Докато инженерите на Shure са получили стотици патенти от основаването на компанията, патентът Quickway е единственият, който г-н Shure някога е притежавал лично. Цената на дребно от 1933 г. на стилния пръстен за окачване, включително системата за окачване Quickway и 8 устойчиви на ръжда пружини? $ 3,50.
T-17
Моделът T-17 е специално създаден за съюзническите сили по време на Втората световна война и не се продава като част от стандартната гама продукти на Shure. Страница за каталога на Shure от 1946 г. казва само това: "Ръчният микрофон T-17 е стандартният и най-широко използван микрофон през Втората световна война. Използва се в самолети, танкове и практически за всички други ръчни изисквания." Съществуват малко исторически записи, но ние знаем, че бакелитът, популярна тогава синтетична смола, замени металната външност на T-17 в началото на 40-те години, за да запази материали за военните усилия.
Въглеродните микрофони се произвеждат и до днес, но те са предимно сферата на любителите и аудиофилите, разбъркващи винтидж части, за да създадат ръчно изградени звукови микрофони lo-fi. Марк Пиро, басист на The Polyphonic Spree и основател на Placid Audio, е един от тях. Той казва, че клиентите му ги използват за „непредсказуемата природа и зърнестото ло-фи изкривяване, което въглеродните елементи са склонни да предават на сигнала. Те са подходящи по всяко време, когато искат да добавят „елемент на опасност“ към сигнала или ако търсят това аерокосмическо / военно качество на предаване. “
Съществува доста активен пазар на колекционери както за работещи, така и за неработещи въглеродни микрофони. Микрофоните Shure 3B, например, припомнят ранните дни на радиопредавания и могат да получат до 300 долара на аукционните сайтове като декоративни елементи. За да ги направят функционални през 21-ви век, обаче са необходими уменията на аматьорски инженер / радиолюбител и няколко външни компонента, включително източник на постоянен ток, резистор за ограничаване на тока, байпасен кондензатор и блокиращ / съвпадащ трансформатор.